Здравейте, скъпи приятели! Казвам се Александър и съм главният механик в Д енд Д Авто сервиз – място, в което се стараем да правим нещата по най-прозрачен и професионален начин, без излишни усложнения.
Днес ми се иска да ви разкажа подробно за едно вече доста обсъждано явление в средите на автомобилните ремонти, а именно водородното почистване на двигател, често наричано „carbon clean“ или „карбон клийн“. В нашия сервиз се занимаваме с тази процедура от години, натрупахме доста реални наблюдения и, честно казано, наслушахме се на най-противоречиви мнения за водородно почистване на двигател. Ще се опитам да поднеса цялата налична информация по възможно най-разбираем начин, с разказ в първо лице, така че в края да остане една ясна обща картина за плюсовете, минусите, особеностите и ефективността на този метод.
Искам да споделя, че нашият екип в Д енд Д Авто сервиз се отнася сериозно към всеки експеримент, който може да подобри работата на автомобилните двигатели. Виждал съм на живо хиляди автомобили, минали през процедури на карбон клийн, и затова мога да коментирам с лични впечатления. Но преди да се хвърля директно в истории от практиката, нека първо обясня какво представлява водородното почистване и как работи, за да разберете защо изобщо е измислена тази техника.
В ТАЗИ СТАТИЯ ЩЕ ОТКРИЕТЕ:
Какво е водородно почистване и защо се прилага?
Водородното почистване (известно и като „декарбонизиране с водород“) представлява процес, при който в движещ се двигател (обикновено на празен ход или на ниски обороти) се подава смес от водород и кислород, генерирана от специален електролизатор. Тази смес често се нарича „газ на Браун“ – нещо, което на теория и практика се получава при разлагане на обикновена вода чрез електролиза на отделни молекули водород и кислород. Веднъж попаднал във всмукателния тракт, водородът се смесва с въздуха и горивото, а след това всичко се запалва в цилиндрите на двигателя.
Може би се досещате, че повишеното съдържание на водород променя режима на горене – повишава се температурата, горивото изгаря по-пълно, а и се предизвикват допълнителни химични реакции. Крайният резултат е, че нагари и сажди, отложени по буталата, клапаните и по изпускателната система, започват да се разпадат и да изгарят, след което излизат като газове или фини частици. Всъщност това е целият смисъл на водородното почистване на двигател: да обгорите натрупаните във времето въглеродни отлагания, без да се налага да разглобявате мотора или да ползвате агресивни химикали, които може да ви навредят при неправилна употреба.
Един от най-големите плюсове е, че се избягва досадния „ръчен труд“, както и рисковете от разлив на токсични препарати върху кожата, лицето, очите и т.н. Водата, която се преобразува в газ, впоследствие става безвредна пара и въглероден диоксид, така че цялостно процедурата изглежда доста екологична. Самият факт, че може да почистите двигателя за около 30–60 минути, без да го разглобявате, е голям плюс за голяма част от собствениците на автомобили. Няма и необходимост от специални адаптации на двигателя – просто се включва един маркуч в смукателния колектор, пуска се машината, тя генерира водород и процедурата започва.
Разбира се, както всяко ново решение в автомобилната индустрия, така и водородното почистване предизвиква спорове. Клиентите често ни питат „Опасно ли е за мотора?“, „Дали няма да повредя турбото, катализатора, ламбда сондите?“, „Наистина ли върши работа или е измама?“. В следващите редове ще се опитам да отговоря на тези въпроси, стъпвайки на собствения си опит като главен механик в ДД ауто с години опит, както и на това, което съм научил от колеги, клиенти и експерти по темата.
Какви нагари и отлагания се премахват при водородното почистване
Натрупването на нагари в един двигател е неизбежно – то е част от процеса на горене и от начина, по който моторът впръсква, компресира и изхвърля изгорелите газове. С течение на времето в горивните камери, по клапаните, по буталните пръстени, а също и в изпускателната система, започва да се утаява черен въглероден слой. Това се получава най-вече когато:
• Двигателят често работи на ниски обороти или прави кратки градски преходи;
• Горивото не е достатъчно качествено или има примеси;
• Маслото е старо, некачествено или рядко сменяно и други…
Тези въглеродни отлагания постепенно могат да се „цементират“ и да възпрепятстват нормалната работа на клапаните, да нарушат компресията или да запушат геометрията на турбината и EGR клапана (особено при дизелите). Когато нагарът стане прекомерно много, двигателят започва да пуши, да губи мощност, да работи неравномерно или да „харчи“ повече масло от обичайното. Ето тук се появява нуждата от някаква декарбонизация.
Най-впечатляващото обешание при водородното почистване е , че точно тези упорити въглеродни наслагвания ще бъдат разградени и изхвърлени навън. На практика, когато водородната смес изгори в цилиндъра, се достига по-висока температура, а водородът подпомага „изгарянето“ на саждите и нагара от металните повърхности. Понякога в сервиза виждаме доста бърз резултат – двигателят започва да работи по-тихо, а ауспухът спира да бълва дим при рязко подаване на газ. След самата процедура често препоръчвам на клиентите да покарат колата с малко по-високи обороти, за да изкарат до край всички изгорели остатъци през изпускателната система.
Тук обаче идва и един важен детайл. Ако нагарът е твърде много, стар и спечен като твърда кора, водородът може да го омекоти, но не винаги успява да го премахне на 100%. В тежки случаи все още остава най-сигурен метод да се разглобят определените компоненти за механично почистване. Мнозина от клиентите ни искат водородно почистване на двигател буквално в последната фаза, когато автомобилът е вече занемарен, пуши, гълта литри масло… а в такива случаи резултатът е частичен или незадовлителен.
Затова винаги повтарям – най-добре е да се прилага по-рано като превантивна мярка или при първи симптоми за натрупване на отлагания в смукателния колектор и клапаните.
Водородно почистване на катализатор и DPF: възможно ли е да ги спасим?
Като главен механик често се сблъсквам с износени катализатори и запушени DPF (дизелови филтри за твърди частици). Всъщност това е доста често срещан проблем: филтърът или катализаторът се запълва със сажди и с времето колата започва да губи мощност, появяват се грешки в системите за следене на емисии и в определен момент се налага или смяна, или специална процедура за почистване. Купуването на нов DPF често е скъпо удоволствие. Тогава всеки собственикъ на такъв автомобил логично търси вариант да спести средства.
Появяват се въпроси: „Помага ли карбон клийн процедурата за отпушване на DPF?“, „Ще мога ли да възстановя катализатора с едно водородно почистване на катализатор?“.
В моя опит има случаи, когато действително водородното почистване на дпф филтър дава добър резултат – особено при по-леки запушвания. Когато температурата в изпускателния тракт се вдигне, а отработените газове съдържат много активни частици, може да се случи нещо подобно на „принудителна регенерация“, при което натрупаните сажди се изгарят и филтърът се отпушва. Дори имаме примери, при които преди процедурата налягането в DPF е било критично високо, а след процедурата спада значително. Така собственикът успява да си спести по-сериозни интервенции, стига филтърът да не е в много напреднала степен на блокиране.
Що се отнася до катализаторите на бенизнките, често те не се „запушват“ толкова колкото губят ефективността на благородните си метали (паладий, родий и т.н.). С времето катализаторът може да се покрие със слой сажди, което да снижи каталитичната му активност. Според някои производители на машини за водородно почистване, именно водородът и високата температура частично изгарят тези сажди и възвръщат пропускливостта. На теория това е логично, а и на практика има автомобили, които след карбон клийн процедура са преминали технически преглед с по-ниски нива на емисии. Така че не е мит, че може да помогне.
Въпреки това има и риск. Прекалената температура в катализатора, предизвикана от продължително водородно горене, в някои редки случаи може да стресира метала и дори да доведе до образуването на пукнатини или изронване на покритието. В сервиза не сме имали официално документиран случай на повреда точно от водородно почистване на катализатор, но не мога да изключа напълно теоретичната възможност. Така че винаги внимавам клиентите да са наясно, че макар процедурата да е относително безопасна, все пак има нужда от професионален контрол – не бива да се прекалява с времето и температура. Ако все пак има нужда от допълнително време за постигането на по-задоволителни резултати, процедурата може да се повтори след няколко седмици.
Може ли водородът да почисти EGR и турбо: истини и заблуди
При дизеловите и дори при някои бензинови двигатели, EGR (клапанът за рециркулация на изгорелите газове) също се явява проблемно място. Една лепкава комбинация от сажди и маслени пари постепенно затлачва клапата, а често запушва и самия всмукателен колектор. В такъв момент хората се втурват да питат в интернет за „водородно почистване на двигател мнения“, надявайки се да чуят чудодейна история как без разглобяване EGRът става като нов.
От моя опит мога да кажа, че да – има ефект при леки наслагвания. Ако EGR не е съвсем затлачен, ако саждите са по-скоро пресни и ронливи, водородното почистване може да ги изгори и освободи клапата. Дори сме виждали случаи, в които клиент се оплаква, че понякога двигателят влиза в авариен режим заради EGR-а, а след водородното почистване проблемът изчезва – явно се е отворил достатъчно, за да си изпълнява нормално функцията.
Но бъдете предупредени: когато EGR-ът или колекторът са напълно „запушени“ с дебел слой черен смолист налеп, няма как водородът да махне тази слепнала гадост. Там обикновено се налага разглобяване и ръчно чистене, а понякога и ползване на ултразвукова вана или мощни химикали за разграждане на нагарите.
Подобно е положението с турбото – особено дизеловите турбокомпресори с променлива геометрия са склонни да „залепнат“, когато се натрупат сажди. Тогава двигателят губи тяга в ниските обороти и турбото по-трудно се регулира. Водородното почистване отново може да помогне, стига проблемът да не е вече фатален. Ако лопатките са блокирали напълно, чудеса не стават. Но ако просто има отлагания, които пречат на движението, процедурата често размеква и обгаря тези отлагания, връщайки на турбото отчасти пъргавината.
При екстремно замърсяване обаче винаги ще се наложи да се свали турбото от автомобила и да се почисти щателно компонент по компонент, а понякога и да се ремонтира или смени. Така че винаги гледам да съм честен с клиентите: водородът е добър вариант за поддръжка, за профилактика и за леко до средно замърсени агрегати, но не е магическа пръчица, която възкресява заминали турбини.
Сравнение на водородното почистване с други методи за декарбонизация
Няма как да говорим за водородно почистване, без да го съпоставим с алтернативите. Все пак съществуват не един и два начина да се борим с нагара. Ето кратък обзор на популярните методи, които сме изпробвали или наблюдавали във времето в Д енд Д Авто сервиз.
1. Химически добавки и присадки
Това са разнообразни продукти, които се наливат в горивото или се впръскват в смукателния колектор. Рекламират се като почистващи дюзи, клапани, горивни камери. Безспорно има известен ефект, особено ако двигателят не е силно зацапан. Предимството е, че са относително евтини и лесни за прилагане – например купувате флакон, слагате го в резервоара и карате известно време. Недостатъкът е, че ефектът е бавен и при силно натрупани с нагари системи остава доста ограничен. Освен това, някои силни химикали могат да увредят каталитичния конвертор или да разредят маслото, ако се прекалява. Така че те са по-скоро допълващ или профилактичен метод, отколкото радикално решение.
2. Механично разглобяване и ръчно почистване
Това е „златният стандарт“ – няма по-сигурен начин да премахнете нагара, от това да разглобите засегнатите части и да ги почистите старателно с четки, химикали, под налягане и т.н. В някои случаи се използва пясъкоструйка със ситни частици или орехови черупки (особено при клапани на бензиновите двигатели с директно впръскване). Разбира се, ефектът е пълен – маха се буквално всяка частица нагар. Но тази операция е скъпа и трудоемка, защото изисква сериозен майсторлък при разглобяване и сглобяване, смяна на гарнитури, риск от грешка и т.н. Затова мнозина шофьори отлагат механичния подход до последно.
3. Термично или „италианско“ почистване
В народния фолклор има термин „италианско прочистване“ – изкарвате колата на магистрала, държите я на високи обороти продължително време, и се надявате това да изгори натрупаната сажда в изпускателната система (досущ като италианец, който държи педала на газта до ламарината). При дизелите това понякога се случва – филтърът за частици се регенерира, катализаторът се нагорещява и отпушва. Но тази техника слабо влияе върху нагара вътре в двигателя (например по буталата и клапаните). Освен това не всеки има възможност или желание да кара продължително на магистрала, а при някои по-стари автомобили това води до опасност от прегряване на мотора или други повреди.
Възможни рискове и недостатъци на водородното почистване
Макар аз самият да съм привърженик на този метод, не бих искал да звуча пристрастно и да прикривам недостатъците му. Ето няколко от по-важните:
1. Може да даде само временно решение при сериозни механични проблеми
Ако двигателят има износени сегменти, маслосъбиращи пръстени, спукана гарнитура на главата или други основни дефекти, водородното почистване ще свали нагара (част от него или изцяло – зависи от степента на замърсяване), но няма да отстрани самия ремонтен проблем. Понякога шофьори идват с амбицията, че така „ще им се оправи“ загубата на мощ или голямо количество пушек от ауспуха, обаче, ако сегментите са износени, дори и почистени, те ще продължат да пропускат масло. Затова винаги подчертавам: декарбонизацията е поддръжка, не хирургическа операция.
2. Няма да направи чудеса при тежко запечени отлагания
Както стана дума, силно втвърдените, многослойни нагари просто не се стопяват напълно от едно часова водородна процедура. При крайни случаи единствено директното ръчно почистване помага. Така че има смисъл от предварителна диагностика.
3. Риск от откъртване на по-големи парченца нагар
При силно омаслени смукателни колектори или EGR, има теоретична възможност при обгарянето да се отделят едри отломки. Ако тези отломки не изгорят в цилиндъра, могат да се озоват в турбото или да „се спрат някъде другаде“ в изпускателната система. На практика е рядко, но не е изключено. В нашия сервиз не сме имали такъв фатален случай, но все пак внимаваме да не прилагаме процедурата при колектори с видимо сериозно омасляване. И все пак това може да ви се случи по всяко време и е почти 100% сигурно, че ако стане причинителят НЕ е водородното почистване.
4. Потенциално натоварване на катализатора
По време на карбон клийн процедурата температурата може да се вдигне сериозно, а това натоварва катализатора. Ако той е много стар или повреден, има риск частично да се наруши, въпреки че съвременните водородни машини имат системи за контрол. Аз винаги следя двигателя по време на процедурата – слушам за неестествени звуци, проверявам обортомера, следя дали няма грешки в компютъра. Така минимизирам риска.
5. Неоправдани очаквания
Понякога клиентите очакват „нов“ двигател накрая. Ако колата им е сравнително чиста или ако проблемът е в друг компонент (дефектна помпа, запушен горивен филтър), ефектът от водородното почистване може да е почти незабележим. Тогава хората се разочароват. Затова винаги обяснявам подробно какво може и какво не може да се случи.
Какво казват потребителите, колеги и автожурналисти за водородното почистване
В интернет ще намерите коренно противоположни отзиви за водородно почистване на двигател. Едни го хвалят като „спасение“ от всякакви проблеми с нагарите, други го наричат „измама“. Истината, според мен, е по средата. Виждал съм в нашия сервиз как процедури на водородно почистване помагат осезаемо: двигателят намалява пушека, работи по-гладко, а при замерване се установява подобрение в компресията и/или в емисиите. Имаме и клиенти, които усещат разликата дори в динамиката на автомобила.
Но има и хора, които не отчитат ефект – най-често това са тези, чийто двигател е имал друг скрит проблем, или пък е бил вече относително чист. При директно впръскване, ако основните отлагания са по гърба на клапаните (където горивото не минава и няма как да се обмие), водородът не може извърши пълно почистване. В такива случаи собственикът може да каже: „Похарчих парите си на вятъра и не усетих нищо“. Но това, не означава, че водородното почистване по същество не работи.
Някои автожурналисти в чужбина правят и по-прецизни тестове. Например, мерят мощността на диностенд преди и след процедурата, проверяват нивата на въглероден оксид, разхода на гориво и т.н. Обикновено резултатите показват известни подобрения, но не и някакви фантастични. Все пак, +5/10% мощност или осезаемо изчистване на замърсения DPF са си добри постижения за 1 час работа.
В Д енд Д Авто сервиз виждаме достатъчно доволни клиенти, за да знаем, че методът далеч не е „схема за баламосване“. Но също така винаги предупреждаваме за реалистичните граници на въздействие. Има коли, на които водородната процедура се отразява невероятно, и такива, при които ефектът е минимален. При нас целта е винаги да сме откровени и да даваме правилна преценка спрямо състоянието на конкретния двигател.
Личният ми опит и практиката в Д енд Д Авто сервиз с водородно почистване
Работим с професионална машина за водородно почистване, която позволява прецизен контрол на дебита, налягането, времето и температурните режими. Това е важно, защото в началните години на навлизане на carbon clean технологиите в България се появиха най-различни „гаражни“ изпълнения – машини, сглобени от подръчни материали, които не осигуряваха никакви защити. Понякога такива машини могат да пропуснат твърде много водород наведнъж и това да предизвика опасност от детонации в смукателния тракт. При сертифицираните системи рисковете са силно намалени.
С времето у нас водородното почистване стана доста популярно и се предлага на много места. Ние в Д енд Д Авто сервиз сме едни от първите, които започнаха да го прилагат масово, и затова имаме преки впечатления от хилядите автомобили, минали през сервиза ни – от малолитражни бензинови моторчета, през огромни V8, до всякакви дизелови разновидности с турбини, DPFи и куп системи за емисионен контрол. В поне 70–80% от случаите собствениците споделят позитивни впечатления след процедурата (което го доказват и множеството положителни отзиви). Някои шофьори усещат веднага разликата, други я усещат след 1–2 седмици нормално каране, когато двигателят се адаптира и се изгорят всички омекотени отлагания. Има и 20–30%, при които ефектът е слаб или незабележим, най-често поради други проблеми или тежък нагар, който водородът не може да пребори сам.
Винаги препоръчвам след водородното почистване да се смени маслото и филтъра, особено ако човек не го е сменял отдавна. Понякога дребни частици и продукти от изгарянето на нагара могат да попаднат в маслото, така че е добра идея да освежим смазочната система.
Освен това е добре да не чакате последния момент, а да прилагате този метод веднъж годишно, ако карате предимно градско или имате двигател, известен с прекомерно нагарообразуване. Това може да удължи живота на EGRа, турбото, клапаните и катализатора, спестявайки много по-скъпи ремонти в бъдеше.
Защо в интернет има толкова спорове около водородното почистване
Разнопосочните мнения се дължат отчасти на различното състояние на автомобилите, различното оборудване, а и на различните очаквания на собствениците. Едни желаят чудотворно оправяне на тежки повреди, а други просто превантивна грижа за здрав двигател. Освен това доста хора четат скептични статии, в които някой твърди: „Пробвах и нямаше ефект“. Възможно е в конкретния случай процедурата да е била проведена твърде кратко, или машината да не е била добър клас, или водачът да има дефекти в горивната система, които пречат на нормалното горене.
Важно е да се разбере, че водородното почистване не е универсално лекарство за всеки автомобилен проблем, нито съществува гаранция „ако го направиш, колата ти става като нова“. По-скоро това е една техника, която реално успява да свали значителна част от натрупаните въглеродни отлагания, като по този начин подобри работата на двигателя. В повечето случаи няма негативни ефекти, стига да се проведе професионално.
Критиците понякога се тревожат, че водородът е взривоопасен. Да, истина е, че водородът може да детонира, но при професионалните машини се прави контролирано подаване на газа – няма събиране на големи количества във всмукателния колектор. Така рискът се минимизира. Всички системи имат предпазни клапани и обратни защити, така че не би трябвало да се случи нищо опасно. Вече споменах – у нас нямаме документиран инцидент с детонация по време на легално водородно почистване.
Заключителни мисли и вдъхновение
С времето, гледайки колко много автомобили минават през нашите сервизи, се убедих, че водородното почистване си е извоювало стабилно място в инструментариума за автоподдръжка. Да, не е съвършено, но е достъпно, сравнително ефективно и спестява главоболия и сериозни ремонти при редовна употреба. За мен най-важното е, че клиентите, които се възползват навреме, често идват след година и ми казват: „Сашо, колата върви чудесно, не съм имал проблеми с EGR, турбо или пушек“. Това е най-ценната обратна връзка, защото показва, че сме помогнали някому да избегне скъпи последствия.
Искам да завърша с един вдъхновяващ призив: не чакайте да стане късно, грижете се за автомобила си с редовна профилактика и той ще ви се отплати, като ви вози безаварийно и комфортно. В крайна сметка, колата е като жив организъм – ако се неглижира, започва да боледува, ако се поддържа редовно, остава здрава и жизнена за дълго време. Усмихнете се и вярвайте, че с правилните грижи и подход, вашият двигател винаги ще бъде готов за нови приключения!
